tag:blogger.com,1999:blog-29955520073590122242011-04-21T12:15:31.863-07:00Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.comBlogger231100tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-23938969874816786692008-08-05T15:05:00.000-07:002008-08-05T15:06:52.934-07:00Загадката изчезва много лесно с любов и се ражда нещо много, много, на много и изцяло съвършено ниво – връзката.<br />Загадката е като ангел, който помага. <br />(това някога беше написало момчето на момичето)<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-2393896987481678669?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-81379603018157386712008-04-05T19:55:00.000-07:002008-07-27T09:00:23.941-07:00<em>А на този грешен свят всичко отшумява,<br />затова мила моя ще се срещнем в рая.<br /></em><br />Започна така невинно,<br />сякаш беше вчера.<br />Още помня как ме приближи<br />и ме погледна.<br /><br /><em>А на този грешен свят всичко отшумява,<br />затова мила моя ще се срещнем в рая.</em><br /><br />Твоята невинност<br />както майката земя<br />ме приласка да те обичам вечно.<br /><br /><em>А на този грешен свят всичко отшумява,<br />затова мила моя ще се срещнем в рая.</em><br /><br />От този ден нататък заживях с надежда,<br />че знам защо и как живот се появява.<br /><br /><em>А на този грешен свят всичко отшумява,<br />затова мила моя ще се срещнем в рая.</em><br /><br />Започна така невинно,<br />сякаш беше вчера.<br />Още помня как ме приближи<br />и ме погледна .<br /><br />От този ден нататък заживях с надежда.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-8137960301815738671?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-25532307743145220032008-02-15T10:34:00.000-08:002008-07-27T08:59:58.398-07:00Душа,<br />Непрогледна тъма –<br />не е това,<br />което търсиш.<br /><br />Тъмна стая,<br />обсебена в мрак –<br />абсолютно нищо.<br /><br />А знаеш ли,<br />в същата стая има оркестър<br />и гости дошли са на бал!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-2553230774314522003?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-40291287624794269782007-12-20T16:08:00.000-08:002008-07-27T08:59:29.788-07:00Дами и господа - злото!<br />Което кара душата да плаче,<br />а зрителите смразява в ужас и срам.<br />Черният шал на шията,<br />стиснат от две нежни ръце<br />на ангел, измамен от дявола.<br />Аплодисменти!<br />Смейте се на поредния филм,<br />че утре вие ще играете героите!<br />- Дрисльо е потният звяр,<br />подивял във боя, където<br />падна братът от братска ръка...<br />Смейте се днес,<br />че утре рулетката<br />ще смени отново ролите...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-4029128762479426978?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-33910709976832006732007-07-02T05:54:00.000-07:002008-07-27T08:59:07.049-07:00“Текстов свят?”<br /><br />Всички знаем, че светът се намира в чайника на Донг-Бин, който продавал вехтории на пазара Пхенян, а Донг-Бин отдавна вече съществувал единствено по страниците на древната книга.<br />Аз преди години го срещнах във влака и имах възможност да си поговоря на дълго и на широко с него и това, което чух, ме стресна и заинтригува далеч повече от самите истории на света от чайника.<br />Донг-Бин бе дал обет за устно мълчание, затова единствено пишеше на малък тефтер, чийто страници бяха от мисъл и никога не свършваха. Всеки път щом полагах очи върху буквите на Донг, аз виждах непознати и далечни земи, непознати хора и животни, но винаги щом вдигах очи от буквите се сещах, че все пак някъде съм видял или чул вече и хората, и земите и животните.<br />Тези текстове, собственоръчни от самия търговец /ми каза той/, че ако се съединят в едно: ще се получи миналото, настоящето и бъдещето на нашия свят, затворен в чайника.<br />Когато се уплаших, че има опасност светът ни да се удвои, Донг ме успокои. Каза, че страниците от тефтера съществуват единствено щом Аз полагам очи върху тях и няма заплаха в един момент всичко да стане двойно. Изумен и обезпокоен си тръгнах по пътя.<br />Така, излизайки от влака аз продължавах да блуждая около призрачния тефтер и буквите на Донг, които съществуваха единствено щом аз погледна върху тях.<br />Все още /признавам си/ бях стреснат от мисълта как се събират, изведнъж, всички текстове в едно и светът ни се удвоява. Не вярвах в уверенията на Великия търговец, че страшното никога не ще се случи, затова се подготвих психически един ден да срещна втори дом, родина и втори свят.<br />“Колко тясно ще ни бъде на нас – хората от чайника щом изведнъж се появят: още едни – същите нас!”<br />Но все пак запазих присъствието на душата си, откраднах една кола, за да се придвижвам по-бързо и се отправих да гоня влака и Донг, където бе тефтерът с всичките проклети текстове.<br />Знаех – онзи злосторник вече е прочел в графата на бъдещето как аз ще постъпя и само гадаех какво може да стори измамник като него, цял живот търгувал на пазара в Пхенян. Дали в онзи тефтер вече е написана случката или по лошо: точно сега Злият Донг, можеше да я допише?<br /><br /><br />Дали едното или другото – изведнъж колата на която преследвах се стопи в пространството, паднах търкаляйки се по тревата на футболно игрище и за малко да се пребия, ако в този момент ръката, с която писах не ме спаси от сигурна гибел.<br />Донг се бе изправил пред падналото ми тяло и въпреки прегърбената, суха, търгашеска снага: беше над мен и затова – величествен. В миг той ми се усмихна, по своя си бизнес начин, сякаш иска да продаде я лампа, я чайник и каза:<br />- На ти света! - и ми даде вълшебното тефтерче…<br />Вече аз бях човекът с магичната латерничка за текстове и тържествено обещах никога да не събирам смисъла в едно.<br />Само след миг се озовах на пазара в Пхенян викайки:<br />- Чаа-а-айници и лампи, ча-а-а-айници и лампи – продавам!<br /><br /><br />“Хората живеят в свят, животните в ситуации…”<br />Пол Рикьор<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-3391070997683200673?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-89590040330188592192007-06-27T16:22:00.001-07:002008-07-27T08:58:39.777-07:00Пламъкът на твоя образ изтлея <br />и овековечи <br />една погубена вечност...<br />Как бих желал<br />да обърна календара<br />и да върна обратно пушека <br />с който се опитах да те изхвърля?<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-8959004033018859219?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-30044501323767328742007-06-27T16:21:00.001-07:002008-07-27T08:58:06.396-07:00Всичко?<br /><br />О, и аз някога – имах всичко...<br />Не се възгордявай!<br />Сега си със слънце на лице и звезди в ръцете ти танцуват,<br />но и аз някога имах всичко!<br />Живеех.. на върха на света<br />и танцувах в облаците с нея – самото съвършенство<br />ала забравих да целуна ръката на съдбата – <br />тази стара сбръчкана ръка <br />на самотната бабичка..<br />Що веднъж положи устни <br />на моите уста, <br />в образа на най-красивата жена на света!<br />И аз го получих!<br />Получих мечтите си на тепсия долу в нозете ми!<br />С наслада <br />и с трепет <br />и със страх на животно, <br />невярващ сграбчих подаръка скъп!<br />И също като – тебе сега:<br />някога имах всичко!<br />Де – да можеше – пак<br />да прегърна тази блудница – свята!<br />Де – да можеше – пак<br />да зърна ликът й поне!<br />Без колебание и без всякаква съвест<br />ще обладая съдбата,<br />дори да е стара като света!<br />И въобще:<br />... някога и аз – имах всичко...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-3004450132376732874?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-8198576416840635542007-06-27T16:20:00.001-07:002008-07-27T08:57:43.540-07:00ВРЕЧЕН<br /><br />Нека видим – сега! <br />Чий господ е по-силен?<br />Твоето верою, скрито в масите, което разбираш само щом си с тях!<br />Или моята надежда...<br />Когато се моля на нея...<br />Аз знам, че всичко ТЯ ще ми даде...<br />Моята ЗАБЛУДА – недоказана от никой – <br />Смятам.. АЗ – ще надделее,<br />въпреки присмехът на всички!<br />ВИЖДАМ!<br />Вие вървите със свещи в ръце <br />около своя празник,<br />... аз съм сам – само с НЕЯ!<br />ВИЕ сте заедно <br />като голямо море,<br />А мен, <br />ме е страх да се удавя във ВАС <br />И затова – на брега сам <br />блуждая, линея, старея... <br />НО! Чий господ е по-силен?<br />Този – що ВЕРВАТЕ, без дори да сте <br />сами избрали?<br />ИЛИ моят път ВРЕЧЕН в душата ми?<br /><br />... предпочитам да бе в храма смрад и мрак...<br />... наместо лъскава неонова нахалност...<br /><br />твоят БОГ ли е по-силен от моя?<br />Знай! Че мене не ме е страх!<br />А за тебе НЯМА нищо свято!<br />Само боязън ...да не разберат – ОСТАНАЛИТЕ...<br />Това, което аз ЗНАМ ЗА ТЕБЕ!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-819857641684063554?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-29985131083909118852007-06-27T16:18:00.000-07:002008-07-27T08:56:24.045-07:00Валс<br /><br /><br />чакам те на облак от чувства<br />И валс съм поискал да свирят<br />Ти ела тук няма къде да се спънем<br />И ще танцуваме насветло<br /><br />Поискай ръката ми която ти давам<br />И не се плаши от моите луди очи<br />Светът на мрака приключи омразата<br />Омразата която ни уби<br /><br />Ти ела по стълбица от радост<br />И забрави отминалата болка<br />Ще търсиш моя образ който не забрави<br />И ще стъпваш по радостни вълни<br /><br />На онзи грешен остров <br />ние с теб оставихме <br />убитите тела<br />и грубите лъжи<br /><br />....чакам те на облак от нежност<br />И валс съм поискал да свирят<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-2998513108390911885?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-11681112721283761642007-06-27T16:17:00.000-07:002008-07-27T08:55:59.287-07:00Странник<br /><br /><br />Вървеше сред хората <br />един странен скитник<br />и гръмко се смееше той<br />на тях.<br />А всички те се чудеха:<br />“Какво толкоз се смее?”<br />Но отговорът никой<br />така и не разбра...<br /><br />Този скитник често беседваше<br />с рибарите, ловящи на кея <br />и с насмешка често им викаше:<br />“Живеем в ограбен свят!”<br /><br />А светът, мили мои – <br />невидим е<br />за спящите ваши души<br />и се смея на това как се спъвате,<br />вървейки в съня си<br />с оголени, страшни очи.<br /><br />И вървите вие, окаяни<br />по въздух, а не по земя<br />и аз виждам как падате<br />и жал ме е,<br />но как да ви спра?<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-1168111272128376164?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-5602659973064896332007-06-27T16:16:00.000-07:002008-07-27T08:55:38.360-07:00Пътници<br /><br />Прегърнати пътници <br />в каруца подрусвани, засилено<br />пъплят към новия град....<br />Тези скитници, лутани<br />ще спрат ли пред блока конете си<br />или пак към слънцето, уморено ще потеглят?<br />В очите им черни синей хоризонтът, <br />а в ноздрите им пари асфалт...<br />Ще откраднат ли клетите хляба за днеска<br />или отново ще плачи коремът, неял? <br />Защо са те толкова сами и отхвърлени,<br />само аз ли виждам страхът между пръстите там?<br />Ще настъпя газта<br />и ще подмина, сякаш – несъм...<br />Сякаш не знам,<br />че свежа трева е душата им,<br />а китна поляна е техният сън...<br />Сякаш и аз не съм сам и невидим,<br />болен от глад <br />за любов и за мир...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-560265997306489633?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-38760749284317221052007-06-27T16:14:00.001-07:002008-07-27T08:55:12.279-07:00Пробуждане<br /><br /><br />Зачева се раят<br />от капка живот,<br />отпуснат…<br />по правилно русло –<br />покълва дъгата<br />сред спонтанна любов<br />между роса, светлина<br />и изкуство…<br /><br />Девица съблечена –<br />се наметва с нощта,<br />усамотява се:<br />с тъй желаното блудство;<br />довчера бе мъка,<br />а днес радостта,<br />е прилъстена – <br />от нечие щастие чуждо…<br /><br />Напред към мечтите! –<br />далеч от шума…<br />Не чакайте!<br />Не убивайте дните!<br />Нека ви води<br />само сластта –<br />тя ще ви пази<br />от тях, от лъжите…<br /><br /><br />Търсете убежище! –<br />задава се буря,<br />в телата ви<br />огън пламти...<br />Неведоми пътища...<br />Ярост небесна...<br />А за другите люде –<br />...просто ръми...<br /><br />И затрепва земята,<br />полюшват се планини,<br />закипява морето –<br />чак в дън дълбини,<br />разтваря се бездна,<br />изригва вулкан !<br />– Ах, <br />мълния заслепява душата!<br /> И всичко е в плам !<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-3876074928431722105?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-78061366292043501292007-06-27T16:13:00.000-07:002008-07-27T08:54:51.849-07:00Празник<br /><br />Навява щипещата сутрин<br />бурния разгар на вечерта<br />и с първите лъчи на бъдещия тътен,<br />аз виждам Бакхуса, сияещ в добрина.<br />А демонът на празника, душата на запоя,<br />заблуден в облак от тамян,<br />аз виждам как – отново ще натъкми боя,<br />като безсрамница – загърнала се в срам ...<br />Навява сутрешният вятър<br />затихнал стон от бъдещия хор,<br />че нашите гърла оплетени в едно са,<br />бокалът падна със отчаян стон...<br /><br />Празнуват сенките –<br />с огризките<br />от изоставен трон...<br />Празнуват сенките –<br />отишли са си близките –<br />кънти в уши вулгарен тон...<br />Празнуват сенките...<br />Къде са всичките ?<br />Що вдигаха наздравици безброй...<br />Празнуват сенките,<br />отеква писъкът <br />на безумния герой.<br />Празнуват сенките,<br />лъжовна истина –<br />размахва меч, зове на бой...<br />Празнуват сенките,<br />защото не е с всичкия<br />тоз който гледаше из ъгъла –<br />под ъгъл свой...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-7806136629204350129?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-40461395538816290162007-06-27T16:10:00.000-07:002008-07-27T08:54:30.940-07:00Песен<br /><br />Редеше сенките Сказателят – <br />заклинания от минал свят<br />и викаха, един през друг забравени:<br />мъже, жени, деца.<br />Разтеше с всяко ново споменание<br />огаснал огън<br />и запя<br />Орфеевата арфа своето знание,<br />потънало във святата вода – <br />на извора на нашата всеобща,<br />отдавна разпокъсана душа...<br />“Къде си ти – Създательо?”<br />“Къде съм аз – творецът?”<br />Изваял образ на духа – <br />що носеше през времето надежда<br />и даваше ми сили да умра<br />и пак да се родя...<br />Тъй пееше жално латерничка<br />и струеше из нея вълшебство,<br />тъй Сказателят сляпо бабуваше<br />да се роди заклетата песен,<br />а песента проклета не секваше,<br />защото нямаше кой да строши<br />на дяволската латерна зъбите – <br />щото тела са впрегнати<br />да въртят колелото й...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-4046139553881629016?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-33467342919290550202007-06-27T16:08:00.000-07:002008-07-27T08:54:07.085-07:00Отслужи<br /><br /><br />Отслужи заради мен, отслужи,<br />аз не съм този, който вчера загина.<br />не ще и дума - той дивно живя,<br />в озарена от слънце градина.<br />Не ще дума - той живя, не тъжа,<br />не жалеше това що има...<br />Отслужи заради мен, отслужи,<br />забрави това, що измина.<br /><br />Бясно пущаше той коня да скача,<br />не щадеше той своите ръце,<br />а сега сто години ще плача,<br />за да смия сластта на всички грехове...<br /><br />Нека сега с твоя траурен плащ<br />да ушият покровен саван,<br />знай, че още да беше със нас,<br />ако не беше измамен и сам.<br /><br />Но го свалиха от коня,<br />окаляха златни крила,<br />тетива в нощта иззвънтя -<br />под сърцето му легна стрела...<br /><br />Нека раздигнат тронната зала...<br />Ароматът на люляк му беше любим...<br />Отслужи заради мен, отслужи!<br />Замени ме щом остана самин...<br /><br />Аз вчера загинах за грош,<br />за големи парици умрях,<br />а той си изливаше цялата мощ,<br />аз... не бих поместил и крак...<br /><br />В ложето му несмей ти да спиш -<br />хладно е там, ледено<br />отслужи заради мен, отслужи -<br />той загина с мене в едно.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-3346734291929055020?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-50709448336222075082007-06-27T16:06:00.001-07:002008-07-27T08:53:38.309-07:00Отново<br /><br />Нежно цвете суче пролетна роса<br />поляната ме блазни при нея да полегна<br />да се търкалям в свежата трева <br />и да не сещам зимата последна...<br /><br />Нежно цвете суче пролетна роса<br />сладък сън в лъчите дъхави накри ме<br />... дъхава буря от цвят връхлетя – <br />стресна тъгата и с радост дари ме...<br /><br />И навъсено гледам – нежност да блика<br />из уморените – болни гърди<br />в студ кален те мръзнали и вече им стига – <br />мисли за минали – вяли тъги:<br /><br />ще вкуся горчивата радост,<br />ще опитам сладка тъга<br />и ще танцувам с вятъра нощен –<br />гонещ щастливо мига!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-5070944833622207508?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-66870986714590657862007-06-27T16:04:00.000-07:002008-07-27T08:53:14.034-07:00От времето отнесени<br /><br />Отломки пак прехвърчат<br /><br />Пред празния ми тъмен взор<br /><br />Дори И кактусите веч пресъхват<br /><br />От студ попарени И мор<br /><br />Немогат вече те да пият<br /><br />Капките ми кръв<br /><br />Защото е отровена <br /><br />с мисъл никому ненужна, непотребна<br /><br />Къде? …. Е моят мираж?<br /><br />/Забравеното минало до потъналата Атлантида?/<br /><br />ще го потърся като гоня времето<br /><br />ще го следя по отломките<br /><br />на нашите -/твои И мои/ мечти… <br /><br />А тебе ще обвиня<br /><br />за всичко сторено и несторено<br /><br />през нашата приказка <br /><br />и пред ревящата буря<br /><br />ще те оставя да мислиш и ти <br /><br />за разбития свят и за ненаписания още ред……………………..<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-6687098671459065786?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-84336874882603073372007-06-27T16:03:00.001-07:002007-07-10T18:49:43.746-07:00Късчето<br /><br /><br /><br />Разкъсаният пръстен пред очите<br />във блясъка си натъжен гори,<br />очите вярващи не вярват, че съдбата<br />единството заклето раздроби...<br /><br /><br />Разкъса пръстена ръката<br />що носеше го с гордост ден и нощ,<br />разкъса го но не затри лъжата,<br />що блазнеше със сластната си мощ...<br /><br /><br />От ден – на ден кръвта що бликаше, засъхва,<br />но с мъка по отминали, невежи дни – <br />с гласа си призрачен ще вика – <br />невежата, лишен от своите мечти...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-8433687488260307337?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-13924200994780625232007-06-27T16:02:00.001-07:002008-07-27T08:52:07.137-07:00Кървав залък<br /><br /><br />Той, не е обикновен човек.<br />Той, е човекът на човеците.<br />Той, сам се е провъзгласил за Бог –<br />сега за някои е господар, за други крал,<br />за трети пък – другар или милорд.<br />Но той не е обикновен човек,<br />по-скоро едноклетъчно…<br />Що всеки ден множи се и умира,<br />преглъща купища неща –<br />от тези, във които той самият<br />плува…<br />И дави се във тях,<br />множи се и умира!<br />Но той стои над нас <br />и вижда нашите съдби <br />като на кино...<br />Кой би се осмелил да отрече,<br />че неговата воля е закон,<br />че той е Бог,<br />при все, <br />че е облечен във човешки дрехи;<br />че храната му е най-блажена на света –<br />амброзия, нектар –<br />поднасят се в нозете –<br />на този толкоз прост човек и Бог,<br />издигнат от самите нас.<br />Но помислете!<br />Дали щастлив е той –<br />там горе ?<br /><br /><br />Когато има всичко вече,<br />когато всеки ден, <br />с доволната храна,<br />пред хубавия изглед към Земята,<br />възседнал гордо каменен олтар –<br />преглъща по един – прекървав залък.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-1392420099478062523?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-32459034246448540262007-06-27T16:01:00.001-07:002008-07-27T08:51:43.930-07:00Кирил<br /><br />Изпотената му тога ухаеше, сияеше с достоинство<br />Тя попи вонята на варварите<br />Умореният врат, дори не помнеше как едва съумя<br />Да удържи възпламененото гърло<br /><br />Изпратен за велики дела<br />Пред вратите на ада<br />Той победи с гласа си тълпата<br /><br />Колоните още треперят <br />И повеят на мекия бриз – не ще успокои вълнението<br />от хиляди викове и аплодисменти – <br />превзети от песен очи, уши, сърца и души...<br /><br />Ето! Варварите са вече на наша страна!<br />Само гърбът се пречупва от болка<br />като копие, с което не една врата бе отлостена...<br /><br />Героят вече усеща своето разпятие<br />И затова го боли,<br />нали победи?<br />...и предстои отмъщение...<br /><br />Новата територия – вече плаче за новата жертва<br />ех.. поне първата – се запомня...<br /><br />Нали мъдра е наща империя?<br /><br />Да пожертва своя герой, за да спаси всичко останало?<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-3245903424644854026?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-14223295649892089252007-06-27T16:00:00.001-07:002007-06-27T16:00:26.648-07:00Жажда и дълг<br /><br />Гладно око<br />търси светлия образ<br />на свежа и жарка<br />плът от плътта...<br />пре-Сухи ръце<br />болезнено чакат да пият<br />вкусът на нежно съблечена,<br />изтръпнала в ярост гърда...<br />Вода!: крещи удавникът,<br />потънал в море от сълзи<br />и плаче, ли плаче невестата<br />пред гроба на своята нощ...<br />Настъпи денят и събуди <br />съвест, лъжа и безпаметна немощ...<br />Да пребъде дългът и да забравим страстта /си/...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-1422329564989208925?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-21468343236510951362007-06-27T15:58:00.000-07:002008-07-27T08:49:46.822-07:00Дилема<br /><br /><br />Очакването беше тръпка<br />надеждите ни бяха зов<br />за помощ мислите ни викаха<br />в едно да се срещнем огън и потоп.<br /><br />Прелитаха в небето чайки,<br />лазур цареше над простора,<br />но в дебрите, притихнали, омайни,<br />не вижда се ни края, ни покоя.<br /><br />Небрежно свиреше с уста страхът ми,<br />за бягство мислех, но не знаех как,<br />със зъби тракаше честта ми,<br />преглъщах и прехапвах глас :<br /><br />“Покрий се с разум,<br />вразуми се !<br />Защо разперил си ръце ?<br />Да сграбчиш своето,<br />Че що ти е ?<br />Върни се !<br />При лоното ни мирните <br />царе.“<br /><br />Надянах разум,<br />Двоумих се<br />И в следващ миг си казах :<br />“Не!“<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-2146834323651095136?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2995552007359012224.post-55812881201322138682007-06-27T15:55:00.000-07:002007-06-27T15:57:38.602-07:00Червена звезда<br /><br />Сред мрачната хармония във вселената,<br />сред непрогледната тъма,<br />блестеше някак си като по чудо – <br />малка червена звезда.<br />Искрящата й, пламенна омара, <br />тъй нежно плаваше в нощта<br />и топлеше с лъчите си живота<br />на една-единствена, самотна планета-мечта...<br />Планетка, населена с малки<br />зелено-червени човечета,<br />планетка, създадена от големи,<br />красиви, отважни поетчета...<br />Ах, ако можеше, някой<br />само да види в нощта:<br />как сладко те там си живеят,<br />как весело песни си пеят,<br />как си играят, лудеят...<br />Но не, никой не ще съзре<br />тази химера,<br />жалко, би било прекрасно <br />за таланта на поета...<br />Да ви разкаже за свят, където<br />всички са равни<br />с еднакви носленца, ушички,<br />еднакво забавни са техните<br />кроежи, игрички...<br />Еднакви са техните погледи,<br />до един устремени в мечта,<br />до която, някои по-еднакви,<br />са се добрали в борба,<br />на живот и смърт, на тъга и печал,<br />борба за така желаната алено-кървава жал...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2995552007359012224-5581288120132213868?l=verseslavi.blogspot.com' alt='' /></div>Славейкоhttp://www.blogger.com/profile/02724406902846904647noreply@blogger.com0