Загадката изчезва много лесно с любов и се ражда нещо много, много, на много и изцяло съвършено ниво – връзката.
Загадката е като ангел, който помага.
(това някога беше написало момчето на момичето)

А на този грешен свят всичко отшумява,
затова мила моя ще се срещнем в рая.

Започна така невинно,
сякаш беше вчера.
Още помня как ме приближи
и ме погледна.

А на този грешен свят всичко отшумява,
затова мила моя ще се срещнем в рая.

Твоята невинност
както майката земя
ме приласка да те обичам вечно.

А на този грешен свят всичко отшумява,
затова мила моя ще се срещнем в рая.

От този ден нататък заживях с надежда,
че знам защо и как живот се появява.

А на този грешен свят всичко отшумява,
затова мила моя ще се срещнем в рая.

Започна така невинно,
сякаш беше вчера.
Още помня как ме приближи
и ме погледна .

От този ден нататък заживях с надежда.

Душа,
Непрогледна тъма –
не е това,
което търсиш.

Тъмна стая,
обсебена в мрак –
абсолютно нищо.

А знаеш ли,
в същата стая има оркестър
и гости дошли са на бал!

Дами и господа - злото!

Дами и господа - злото!
Което кара душата да плаче,
а зрителите смразява в ужас и срам.
Черният шал на шията,
стиснат от две нежни ръце
на ангел, измамен от дявола.
Аплодисменти!
Смейте се на поредния филм,
че утре вие ще играете героите!
- Дрисльо е потният звяр,
подивял във боя, където
падна братът от братска ръка...
Смейте се днес,
че утре рулетката
ще смени отново ролите...

“Текстов свят?”

Всички знаем, че светът се намира в чайника на Донг-Бин, който продавал вехтории на пазара Пхенян, а Донг-Бин отдавна вече съществувал единствено по страниците на древната книга.
Аз преди години го срещнах във влака и имах възможност да си поговоря на дълго и на широко с него и това, което чух, ме стресна и заинтригува далеч повече от самите истории на света от чайника.
Донг-Бин бе дал обет за устно мълчание, затова единствено пишеше на малък тефтер, чийто страници бяха от мисъл и никога не свършваха. Всеки път щом полагах очи върху буквите на Донг, аз виждах непознати и далечни земи, непознати хора и животни, но винаги щом вдигах очи от буквите се сещах, че все пак някъде съм видял или чул вече и хората, и земите и животните.
Тези текстове, собственоръчни от самия търговец /ми каза той/, че ако се съединят в едно: ще се получи миналото, настоящето и бъдещето на нашия свят, затворен в чайника.
Когато се уплаших, че има опасност светът ни да се удвои, Донг ме успокои. Каза, че страниците от тефтера съществуват единствено щом Аз полагам очи върху тях и няма заплаха в един момент всичко да стане двойно. Изумен и обезпокоен си тръгнах по пътя.
Така, излизайки от влака аз продължавах да блуждая около призрачния тефтер и буквите на Донг, които съществуваха единствено щом аз погледна върху тях.
Все още /признавам си/ бях стреснат от мисълта как се събират, изведнъж, всички текстове в едно и светът ни се удвоява. Не вярвах в уверенията на Великия търговец, че страшното никога не ще се случи, затова се подготвих психически един ден да срещна втори дом, родина и втори свят.
“Колко тясно ще ни бъде на нас – хората от чайника щом изведнъж се появят: още едни – същите нас!”
Но все пак запазих присъствието на душата си, откраднах една кола, за да се придвижвам по-бързо и се отправих да гоня влака и Донг, където бе тефтерът с всичките проклети текстове.
Знаех – онзи злосторник вече е прочел в графата на бъдещето как аз ще постъпя и само гадаех какво може да стори измамник като него, цял живот търгувал на пазара в Пхенян. Дали в онзи тефтер вече е написана случката или по лошо: точно сега Злият Донг, можеше да я допише?


Дали едното или другото – изведнъж колата на която преследвах се стопи в пространството, паднах търкаляйки се по тревата на футболно игрище и за малко да се пребия, ако в този момент ръката, с която писах не ме спаси от сигурна гибел.
Донг се бе изправил пред падналото ми тяло и въпреки прегърбената, суха, търгашеска снага: беше над мен и затова – величествен. В миг той ми се усмихна, по своя си бизнес начин, сякаш иска да продаде я лампа, я чайник и каза:
- На ти света! - и ми даде вълшебното тефтерче…
Вече аз бях човекът с магичната латерничка за текстове и тържествено обещах никога да не събирам смисъла в едно.
Само след миг се озовах на пазара в Пхенян викайки:
- Чаа-а-айници и лампи, ча-а-а-айници и лампи – продавам!


“Хората живеят в свят, животните в ситуации…”
Пол Рикьор

...

Пламъкът на твоя образ изтлея
и овековечи
една погубена вечност...
Как бих желал
да обърна календара
и да върна обратно пушека
с който се опитах да те изхвърля?

Всичко?

Всичко?

О, и аз някога – имах всичко...
Не се възгордявай!
Сега си със слънце на лице и звезди в ръцете ти танцуват,
но и аз някога имах всичко!
Живеех.. на върха на света
и танцувах в облаците с нея – самото съвършенство
ала забравих да целуна ръката на съдбата –
тази стара сбръчкана ръка
на самотната бабичка..
Що веднъж положи устни
на моите уста,
в образа на най-красивата жена на света!
И аз го получих!
Получих мечтите си на тепсия долу в нозете ми!
С наслада
и с трепет
и със страх на животно,
невярващ сграбчих подаръка скъп!
И също като – тебе сега:
някога имах всичко!
Де – да можеше – пак
да прегърна тази блудница – свята!
Де – да можеше – пак
да зърна ликът й поне!
Без колебание и без всякаква съвест
ще обладая съдбата,
дори да е стара като света!
И въобще:
... някога и аз – имах всичко...