Всичко?

Всичко?

О, и аз някога – имах всичко...
Не се възгордявай!
Сега си със слънце на лице и звезди в ръцете ти танцуват,
но и аз някога имах всичко!
Живеех.. на върха на света
и танцувах в облаците с нея – самото съвършенство
ала забравих да целуна ръката на съдбата –
тази стара сбръчкана ръка
на самотната бабичка..
Що веднъж положи устни
на моите уста,
в образа на най-красивата жена на света!
И аз го получих!
Получих мечтите си на тепсия долу в нозете ми!
С наслада
и с трепет
и със страх на животно,
невярващ сграбчих подаръка скъп!
И също като – тебе сега:
някога имах всичко!
Де – да можеше – пак
да прегърна тази блудница – свята!
Де – да можеше – пак
да зърна ликът й поне!
Без колебание и без всякаква съвест
ще обладая съдбата,
дори да е стара като света!
И въобще:
... някога и аз – имах всичко...