Дами и господа - злото!
Което кара душата да плаче,
а зрителите смразява в ужас и срам.
Черният шал на шията,
стиснат от две нежни ръце
на ангел, измамен от дявола.
Аплодисменти!
Смейте се на поредния филм,
че утре вие ще играете героите!
- Дрисльо е потният звяр,
подивял във боя, където
падна братът от братска ръка...
Смейте се днес,
че утре рулетката
ще смени отново ролите...
четвъртък, 20 декември 2007 г.
понеделник, 2 юли 2007 г.
“Текстов свят?”
Всички знаем, че светът се намира в чайника на Донг-Бин, който продавал вехтории на пазара Пхенян, а Донг-Бин отдавна вече съществувал единствено по страниците на древната книга.
Аз преди години го срещнах във влака и имах възможност да си поговоря на дълго и на широко с него и това, което чух, ме стресна и заинтригува далеч повече от самите истории на света от чайника.
Донг-Бин бе дал обет за устно мълчание, затова единствено пишеше на малък тефтер, чийто страници бяха от мисъл и никога не свършваха. Всеки път щом полагах очи върху буквите на Донг, аз виждах непознати и далечни земи, непознати хора и животни, но винаги щом вдигах очи от буквите се сещах, че все пак някъде съм видял или чул вече и хората, и земите и животните.
Тези текстове, собственоръчни от самия търговец /ми каза той/, че ако се съединят в едно: ще се получи миналото, настоящето и бъдещето на нашия свят, затворен в чайника.
Когато се уплаших, че има опасност светът ни да се удвои, Донг ме успокои. Каза, че страниците от тефтера съществуват единствено щом Аз полагам очи върху тях и няма заплаха в един момент всичко да стане двойно. Изумен и обезпокоен си тръгнах по пътя.
Така, излизайки от влака аз продължавах да блуждая около призрачния тефтер и буквите на Донг, които съществуваха единствено щом аз погледна върху тях.
Все още /признавам си/ бях стреснат от мисълта как се събират, изведнъж, всички текстове в едно и светът ни се удвоява. Не вярвах в уверенията на Великия търговец, че страшното никога не ще се случи, затова се подготвих психически един ден да срещна втори дом, родина и втори свят.
“Колко тясно ще ни бъде на нас – хората от чайника щом изведнъж се появят: още едни – същите нас!”
Но все пак запазих присъствието на душата си, откраднах една кола, за да се придвижвам по-бързо и се отправих да гоня влака и Донг, където бе тефтерът с всичките проклети текстове.
Знаех – онзи злосторник вече е прочел в графата на бъдещето как аз ще постъпя и само гадаех какво може да стори измамник като него, цял живот търгувал на пазара в Пхенян. Дали в онзи тефтер вече е написана случката или по лошо: точно сега Злият Донг, можеше да я допише?
Дали едното или другото – изведнъж колата на която преследвах се стопи в пространството, паднах търкаляйки се по тревата на футболно игрище и за малко да се пребия, ако в този момент ръката, с която писах не ме спаси от сигурна гибел.
Донг се бе изправил пред падналото ми тяло и въпреки прегърбената, суха, търгашеска снага: беше над мен и затова – величествен. В миг той ми се усмихна, по своя си бизнес начин, сякаш иска да продаде я лампа, я чайник и каза:
- На ти света! - и ми даде вълшебното тефтерче…
Вече аз бях човекът с магичната латерничка за текстове и тържествено обещах никога да не събирам смисъла в едно.
Само след миг се озовах на пазара в Пхенян викайки:
- Чаа-а-айници и лампи, ча-а-а-айници и лампи – продавам!
“Хората живеят в свят, животните в ситуации…”
Пол Рикьор
Всички знаем, че светът се намира в чайника на Донг-Бин, който продавал вехтории на пазара Пхенян, а Донг-Бин отдавна вече съществувал единствено по страниците на древната книга.
Аз преди години го срещнах във влака и имах възможност да си поговоря на дълго и на широко с него и това, което чух, ме стресна и заинтригува далеч повече от самите истории на света от чайника.
Донг-Бин бе дал обет за устно мълчание, затова единствено пишеше на малък тефтер, чийто страници бяха от мисъл и никога не свършваха. Всеки път щом полагах очи върху буквите на Донг, аз виждах непознати и далечни земи, непознати хора и животни, но винаги щом вдигах очи от буквите се сещах, че все пак някъде съм видял или чул вече и хората, и земите и животните.
Тези текстове, собственоръчни от самия търговец /ми каза той/, че ако се съединят в едно: ще се получи миналото, настоящето и бъдещето на нашия свят, затворен в чайника.
Когато се уплаших, че има опасност светът ни да се удвои, Донг ме успокои. Каза, че страниците от тефтера съществуват единствено щом Аз полагам очи върху тях и няма заплаха в един момент всичко да стане двойно. Изумен и обезпокоен си тръгнах по пътя.
Така, излизайки от влака аз продължавах да блуждая около призрачния тефтер и буквите на Донг, които съществуваха единствено щом аз погледна върху тях.
Все още /признавам си/ бях стреснат от мисълта как се събират, изведнъж, всички текстове в едно и светът ни се удвоява. Не вярвах в уверенията на Великия търговец, че страшното никога не ще се случи, затова се подготвих психически един ден да срещна втори дом, родина и втори свят.
“Колко тясно ще ни бъде на нас – хората от чайника щом изведнъж се появят: още едни – същите нас!”
Но все пак запазих присъствието на душата си, откраднах една кола, за да се придвижвам по-бързо и се отправих да гоня влака и Донг, където бе тефтерът с всичките проклети текстове.
Знаех – онзи злосторник вече е прочел в графата на бъдещето как аз ще постъпя и само гадаех какво може да стори измамник като него, цял живот търгувал на пазара в Пхенян. Дали в онзи тефтер вече е написана случката или по лошо: точно сега Злият Донг, можеше да я допише?
Дали едното или другото – изведнъж колата на която преследвах се стопи в пространството, паднах търкаляйки се по тревата на футболно игрище и за малко да се пребия, ако в този момент ръката, с която писах не ме спаси от сигурна гибел.
Донг се бе изправил пред падналото ми тяло и въпреки прегърбената, суха, търгашеска снага: беше над мен и затова – величествен. В миг той ми се усмихна, по своя си бизнес начин, сякаш иска да продаде я лампа, я чайник и каза:
- На ти света! - и ми даде вълшебното тефтерче…
Вече аз бях човекът с магичната латерничка за текстове и тържествено обещах никога да не събирам смисъла в едно.
Само след миг се озовах на пазара в Пхенян викайки:
- Чаа-а-айници и лампи, ча-а-а-айници и лампи – продавам!
“Хората живеят в свят, животните в ситуации…”
Пол Рикьор
сряда, 27 юни 2007 г.
...
Пламъкът на твоя образ изтлея
и овековечи
една погубена вечност...
Как бих желал
да обърна календара
и да върна обратно пушека
с който се опитах да те изхвърля?
и овековечи
една погубена вечност...
Как бих желал
да обърна календара
и да върна обратно пушека
с който се опитах да те изхвърля?
Всичко?
Всичко?
О, и аз някога – имах всичко...
Не се възгордявай!
Сега си със слънце на лице и звезди в ръцете ти танцуват,
но и аз някога имах всичко!
Живеех.. на върха на света
и танцувах в облаците с нея – самото съвършенство
ала забравих да целуна ръката на съдбата –
тази стара сбръчкана ръка
на самотната бабичка..
Що веднъж положи устни
на моите уста,
в образа на най-красивата жена на света!
И аз го получих!
Получих мечтите си на тепсия долу в нозете ми!
С наслада
и с трепет
и със страх на животно,
невярващ сграбчих подаръка скъп!
И също като – тебе сега:
някога имах всичко!
Де – да можеше – пак
да прегърна тази блудница – свята!
Де – да можеше – пак
да зърна ликът й поне!
Без колебание и без всякаква съвест
ще обладая съдбата,
дори да е стара като света!
И въобще:
... някога и аз – имах всичко...
О, и аз някога – имах всичко...
Не се възгордявай!
Сега си със слънце на лице и звезди в ръцете ти танцуват,
но и аз някога имах всичко!
Живеех.. на върха на света
и танцувах в облаците с нея – самото съвършенство
ала забравих да целуна ръката на съдбата –
тази стара сбръчкана ръка
на самотната бабичка..
Що веднъж положи устни
на моите уста,
в образа на най-красивата жена на света!
И аз го получих!
Получих мечтите си на тепсия долу в нозете ми!
С наслада
и с трепет
и със страх на животно,
невярващ сграбчих подаръка скъп!
И също като – тебе сега:
някога имах всичко!
Де – да можеше – пак
да прегърна тази блудница – свята!
Де – да можеше – пак
да зърна ликът й поне!
Без колебание и без всякаква съвест
ще обладая съдбата,
дори да е стара като света!
И въобще:
... някога и аз – имах всичко...
ВРЕЧЕН
ВРЕЧЕН
Нека видим – сега!
Чий господ е по-силен?
Твоето верою, скрито в масите, което разбираш само щом си с тях!
Или моята надежда...
Когато се моля на нея...
Аз знам, че всичко ТЯ ще ми даде...
Моята ЗАБЛУДА – недоказана от никой –
Смятам.. АЗ – ще надделее,
въпреки присмехът на всички!
ВИЖДАМ!
Вие вървите със свещи в ръце
около своя празник,
... аз съм сам – само с НЕЯ!
ВИЕ сте заедно
като голямо море,
А мен,
ме е страх да се удавя във ВАС
И затова – на брега сам
блуждая, линея, старея...
НО! Чий господ е по-силен?
Този – що ВЕРВАТЕ, без дори да сте
сами избрали?
ИЛИ моят път ВРЕЧЕН в душата ми?
... предпочитам да бе в храма смрад и мрак...
... наместо лъскава неонова нахалност...
твоят БОГ ли е по-силен от моя?
Знай! Че мене не ме е страх!
А за тебе НЯМА нищо свято!
Само боязън ...да не разберат – ОСТАНАЛИТЕ...
Това, което аз ЗНАМ ЗА ТЕБЕ!
Нека видим – сега!
Чий господ е по-силен?
Твоето верою, скрито в масите, което разбираш само щом си с тях!
Или моята надежда...
Когато се моля на нея...
Аз знам, че всичко ТЯ ще ми даде...
Моята ЗАБЛУДА – недоказана от никой –
Смятам.. АЗ – ще надделее,
въпреки присмехът на всички!
ВИЖДАМ!
Вие вървите със свещи в ръце
около своя празник,
... аз съм сам – само с НЕЯ!
ВИЕ сте заедно
като голямо море,
А мен,
ме е страх да се удавя във ВАС
И затова – на брега сам
блуждая, линея, старея...
НО! Чий господ е по-силен?
Този – що ВЕРВАТЕ, без дори да сте
сами избрали?
ИЛИ моят път ВРЕЧЕН в душата ми?
... предпочитам да бе в храма смрад и мрак...
... наместо лъскава неонова нахалност...
твоят БОГ ли е по-силен от моя?
Знай! Че мене не ме е страх!
А за тебе НЯМА нищо свято!
Само боязън ...да не разберат – ОСТАНАЛИТЕ...
Това, което аз ЗНАМ ЗА ТЕБЕ!
Валс
Валс
чакам те на облак от чувства
И валс съм поискал да свирят
Ти ела тук няма къде да се спънем
И ще танцуваме насветло
Поискай ръката ми която ти давам
И не се плаши от моите луди очи
Светът на мрака приключи омразата
Омразата която ни уби
Ти ела по стълбица от радост
И забрави отминалата болка
Ще търсиш моя образ който не забрави
И ще стъпваш по радостни вълни
На онзи грешен остров
ние с теб оставихме
убитите тела
и грубите лъжи
....чакам те на облак от нежност
И валс съм поискал да свирят
чакам те на облак от чувства
И валс съм поискал да свирят
Ти ела тук няма къде да се спънем
И ще танцуваме насветло
Поискай ръката ми която ти давам
И не се плаши от моите луди очи
Светът на мрака приключи омразата
Омразата която ни уби
Ти ела по стълбица от радост
И забрави отминалата болка
Ще търсиш моя образ който не забрави
И ще стъпваш по радостни вълни
На онзи грешен остров
ние с теб оставихме
убитите тела
и грубите лъжи
....чакам те на облак от нежност
И валс съм поискал да свирят
Странник
Странник
Вървеше сред хората
един странен скитник
и гръмко се смееше той
на тях.
А всички те се чудеха:
“Какво толкоз се смее?”
Но отговорът никой
така и не разбра...
Този скитник често беседваше
с рибарите, ловящи на кея
и с насмешка често им викаше:
“Живеем в ограбен свят!”
А светът, мили мои –
невидим е
за спящите ваши души
и се смея на това как се спъвате,
вървейки в съня си
с оголени, страшни очи.
И вървите вие, окаяни
по въздух, а не по земя
и аз виждам как падате
и жал ме е,
но как да ви спра?
Вървеше сред хората
един странен скитник
и гръмко се смееше той
на тях.
А всички те се чудеха:
“Какво толкоз се смее?”
Но отговорът никой
така и не разбра...
Този скитник често беседваше
с рибарите, ловящи на кея
и с насмешка често им викаше:
“Живеем в ограбен свят!”
А светът, мили мои –
невидим е
за спящите ваши души
и се смея на това как се спъвате,
вървейки в съня си
с оголени, страшни очи.
И вървите вие, окаяни
по въздух, а не по земя
и аз виждам как падате
и жал ме е,
но как да ви спра?
Абонамент за:
Публикации (Atom)
