Червена звезда

Червена звезда

Сред мрачната хармония във вселената,
сред непрогледната тъма,
блестеше някак си като по чудо –
малка червена звезда.
Искрящата й, пламенна омара,
тъй нежно плаваше в нощта
и топлеше с лъчите си живота
на една-единствена, самотна планета-мечта...
Планетка, населена с малки
зелено-червени човечета,
планетка, създадена от големи,
красиви, отважни поетчета...
Ах, ако можеше, някой
само да види в нощта:
как сладко те там си живеят,
как весело песни си пеят,
как си играят, лудеят...
Но не, никой не ще съзре
тази химера,
жалко, би било прекрасно
за таланта на поета...
Да ви разкаже за свят, където
всички са равни
с еднакви носленца, ушички,
еднакво забавни са техните
кроежи, игрички...
Еднакви са техните погледи,
до един устремени в мечта,
до която, някои по-еднакви,
са се добрали в борба,
на живот и смърт, на тъга и печал,
борба за така желаната алено-кървава жал...