Кървав залък

Кървав залък


Той, не е обикновен човек.
Той, е човекът на човеците.
Той, сам се е провъзгласил за Бог –
сега за някои е господар, за други крал,
за трети пък – другар или милорд.
Но той не е обикновен човек,
по-скоро едноклетъчно…
Що всеки ден множи се и умира,
преглъща купища неща –
от тези, във които той самият
плува…
И дави се във тях,
множи се и умира!
Но той стои над нас
и вижда нашите съдби
като на кино...
Кой би се осмелил да отрече,
че неговата воля е закон,
че той е Бог,
при все,
че е облечен във човешки дрехи;
че храната му е най-блажена на света –
амброзия, нектар –
поднасят се в нозете –
на този толкоз прост човек и Бог,
издигнат от самите нас.
Но помислете!
Дали щастлив е той –
там горе ?


Когато има всичко вече,
когато всеки ден,
с доволната храна,
пред хубавия изглед към Земята,
възседнал гордо каменен олтар –
преглъща по един – прекървав залък.