Дилема

Дилема


Очакването беше тръпка
надеждите ни бяха зов
за помощ мислите ни викаха
в едно да се срещнем огън и потоп.

Прелитаха в небето чайки,
лазур цареше над простора,
но в дебрите, притихнали, омайни,
не вижда се ни края, ни покоя.

Небрежно свиреше с уста страхът ми,
за бягство мислех, но не знаех как,
със зъби тракаше честта ми,
преглъщах и прехапвах глас :

“Покрий се с разум,
вразуми се !
Защо разперил си ръце ?
Да сграбчиш своето,
Че що ти е ?
Върни се !
При лоното ни мирните
царе.“

Надянах разум,
Двоумих се
И в следващ миг си казах :
“Не!“