От времето отнесени
Отломки пак прехвърчат
Пред празния ми тъмен взор
Дори И кактусите веч пресъхват
От студ попарени И мор
Немогат вече те да пият
Капките ми кръв
Защото е отровена
с мисъл никому ненужна, непотребна
Къде? …. Е моят мираж?
/Забравеното минало до потъналата Атлантида?/
ще го потърся като гоня времето
ще го следя по отломките
на нашите -/твои И мои/ мечти…
А тебе ще обвиня
за всичко сторено и несторено
през нашата приказка
и пред ревящата буря
ще те оставя да мислиш и ти
за разбития свят и за ненаписания още ред……………………..
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар