Пътници

Пътници

Прегърнати пътници
в каруца подрусвани, засилено
пъплят към новия град....
Тези скитници, лутани
ще спрат ли пред блока конете си
или пак към слънцето, уморено ще потеглят?
В очите им черни синей хоризонтът,
а в ноздрите им пари асфалт...
Ще откраднат ли клетите хляба за днеска
или отново ще плачи коремът, неял?
Защо са те толкова сами и отхвърлени,
само аз ли виждам страхът между пръстите там?
Ще настъпя газта
и ще подмина, сякаш – несъм...
Сякаш не знам,
че свежа трева е душата им,
а китна поляна е техният сън...
Сякаш и аз не съм сам и невидим,
болен от глад
за любов и за мир...