Късчето

Късчето



Разкъсаният пръстен пред очите
във блясъка си натъжен гори,
очите вярващи не вярват, че съдбата
единството заклето раздроби...


Разкъса пръстена ръката
що носеше го с гордост ден и нощ,
разкъса го но не затри лъжата,
що блазнеше със сластната си мощ...


От ден – на ден кръвта що бликаше, засъхва,
но с мъка по отминали, невежи дни –
с гласа си призрачен ще вика –
невежата, лишен от своите мечти...