Отново
Нежно цвете суче пролетна роса
поляната ме блазни при нея да полегна
да се търкалям в свежата трева
и да не сещам зимата последна...
Нежно цвете суче пролетна роса
сладък сън в лъчите дъхави накри ме
... дъхава буря от цвят връхлетя –
стресна тъгата и с радост дари ме...
И навъсено гледам – нежност да блика
из уморените – болни гърди
в студ кален те мръзнали и вече им стига –
мисли за минали – вяли тъги:
ще вкуся горчивата радост,
ще опитам сладка тъга
и ще танцувам с вятъра нощен –
гонещ щастливо мига!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар