Песен

Песен

Редеше сенките Сказателят –
заклинания от минал свят
и викаха, един през друг забравени:
мъже, жени, деца.
Разтеше с всяко ново споменание
огаснал огън
и запя
Орфеевата арфа своето знание,
потънало във святата вода –
на извора на нашата всеобща,
отдавна разпокъсана душа...
“Къде си ти – Създательо?”
“Къде съм аз – творецът?”
Изваял образ на духа –
що носеше през времето надежда
и даваше ми сили да умра
и пак да се родя...
Тъй пееше жално латерничка
и струеше из нея вълшебство,
тъй Сказателят сляпо бабуваше
да се роди заклетата песен,
а песента проклета не секваше,
защото нямаше кой да строши
на дяволската латерна зъбите –
щото тела са впрегнати
да въртят колелото й...