Празник

Празник

Навява щипещата сутрин
бурния разгар на вечерта
и с първите лъчи на бъдещия тътен,
аз виждам Бакхуса, сияещ в добрина.
А демонът на празника, душата на запоя,
заблуден в облак от тамян,
аз виждам как – отново ще натъкми боя,
като безсрамница – загърнала се в срам ...
Навява сутрешният вятър
затихнал стон от бъдещия хор,
че нашите гърла оплетени в едно са,
бокалът падна със отчаян стон...

Празнуват сенките –
с огризките
от изоставен трон...
Празнуват сенките –
отишли са си близките –
кънти в уши вулгарен тон...
Празнуват сенките...
Къде са всичките ?
Що вдигаха наздравици безброй...
Празнуват сенките,
отеква писъкът
на безумния герой.
Празнуват сенките,
лъжовна истина –
размахва меч, зове на бой...
Празнуват сенките,
защото не е с всичкия
тоз който гледаше из ъгъла –
под ъгъл свой...