Отслужи

Отслужи


Отслужи заради мен, отслужи,
аз не съм този, който вчера загина.
не ще и дума - той дивно живя,
в озарена от слънце градина.
Не ще дума - той живя, не тъжа,
не жалеше това що има...
Отслужи заради мен, отслужи,
забрави това, що измина.

Бясно пущаше той коня да скача,
не щадеше той своите ръце,
а сега сто години ще плача,
за да смия сластта на всички грехове...

Нека сега с твоя траурен плащ
да ушият покровен саван,
знай, че още да беше със нас,
ако не беше измамен и сам.

Но го свалиха от коня,
окаляха златни крила,
тетива в нощта иззвънтя -
под сърцето му легна стрела...

Нека раздигнат тронната зала...
Ароматът на люляк му беше любим...
Отслужи заради мен, отслужи!
Замени ме щом остана самин...

Аз вчера загинах за грош,
за големи парици умрях,
а той си изливаше цялата мощ,
аз... не бих поместил и крак...

В ложето му несмей ти да спиш -
хладно е там, ледено
отслужи заради мен, отслужи -
той загина с мене в едно.