Кирил

Кирил

Изпотената му тога ухаеше, сияеше с достоинство
Тя попи вонята на варварите
Умореният врат, дори не помнеше как едва съумя
Да удържи възпламененото гърло

Изпратен за велики дела
Пред вратите на ада
Той победи с гласа си тълпата

Колоните още треперят
И повеят на мекия бриз – не ще успокои вълнението
от хиляди викове и аплодисменти –
превзети от песен очи, уши, сърца и души...

Ето! Варварите са вече на наша страна!
Само гърбът се пречупва от болка
като копие, с което не една врата бе отлостена...

Героят вече усеща своето разпятие
И затова го боли,
нали победи?
...и предстои отмъщение...

Новата територия – вече плаче за новата жертва
ех.. поне първата – се запомня...

Нали мъдра е наща империя?

Да пожертва своя герой, за да спаси всичко останало?